Тъй тъжен сутрин е кенефът,
нелепо плочките мълчат,
разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път.
Човекът по дела човешки
със другите подобни същества,
а лайното по тръбите тежеки
надолу, с другите лайна.
След час човекът вече огладнява,
забравил е за своето лайно.
Лайното също го забравя
тъй сякаш те не са били едно.
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по-добре.
А може и отново да се срещнат
там нейде сред лазурното море…
При пожар натисни ТУК!->->->Кликни на тези 2 места!
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.